Читалище „Зора-1945″ – Ямбол

В залата на Народно читалище „Зора-1945” се проведе редовно общо събрание на членовете на културната институция. Присъстваха 92 членове на читалището и 3 гости, сред които Тана Богданова, главен експерт култура Дирекция „Хуманитарни дейности” в община Ямбол. Приложените пълномощни на членове, които бяха възпрепятствани да присъстват, са 12 на брой. Събранието се проведе при следния дневен ред: отчет за дейността на читалище „Зора-1945” за 2013 година, доклад на проверителната комисия за изразходваните средства за миналата година, приемане бюджет за 2014 година, запознаване с план-програмата за дейността на „Зора-1945” за настоящата година. Председателят на читалището Невена Димитрова откри редовното общо събрание, след това секретарят на „Зора-1945” Татяна Йовчева прочете отчета за дейността, а Мария Алексиева запозна присъстващите с доклада на проверителната комисия за изразходваните средства за 2013 година. Невена Димитрова даде думата на присъстващите за коментари, въпроси, съвети, препоръки и критика. Осем души се възползваха от предоставената им възможност: Иван Стоянов Иванов, Иван Новачев, Мими Кондова, Златка Вълчанова, Жана Великова, Султанка Кирова, Ташина Гинева и Деян Герговски. На събранието бяха поставен въпроси, свързани с изработката на  нови костюми на самодейните състави, ремонта на фондохранилището на читалището, ролята и функцията на библиотечния филиал на читалище „Зора”, отоплението на зрителната зала на културната институция. Дискутиращите се обединиха около общоизвестното становище, че всички изброени проблеми са свързани с финансови средства. Деян Герговски, актьор от театрална къща „Зора” с ръководител Вълчо Янев, препоръча на екипа на читалището да разшири дейностите в училищата и детските градини и да търси финансиране по проекти. Господинка Иванова, счетоводител на читалището, запозна присъстващите с бюджета на читалището за 2014 година, а Татяна Йовчева прочете план-програмата на „Зора-1945” за настоящата година. Всички решения на редовното общо събрание бяха гласувани единодушно от членовете на Народно читалище „Зора-1945”.

В арт салона на Народно читалище „Зора-1945” се състоя награждаването на победителите от  първия Общински конкурс „Литературни игри.net” за учениците от 4 клас на начален курс,  реализиран с подкрепата на Регионален инспекторат по образованието- Ямбол и финансовата подкрепа на община Ямбол. Конкурсът е продължение на проекта „Литературни игри”, организиран през лятото на 2013 г., финансиран по Грантова схема за финансиране на иновативни проекти и реализиран по Програма „Глобални библиотеки-България”. Главната цел на конкурса бе да се предостави възможност за изява и надграждане знанията на учениците по български език и литература чрез електронно учебно помагало. В първия общински конкурс  участваха двадесет и четири четвъртокласници от четири ямболски училища – представители на Начално училище”Св.Св. Кирил и Методий” с ръководител Лена Иванова, ученици от Основно училище „Петко Рачов Славейков”, което бе партньор на читалището по проекта миналата година , с ръководител Красимира Сивова, възпитаници на Основно училище „Николай Петрини” с ръководител Стефка Ангелова и състезатели от Основно училище „Любен Каравелов” с ръководител Славена Петрова. Всички ученици получиха грамоти за участие, които им бяха връчени от Снежана Василева, експерт начално образование в Регионален инспекторат по образованието-Ямбол.  Призьорите в индивидуалната надпревара на Общински конкурс „Литературни игри.net” бяха наградени от писателя Захари Карабашлиев. На първо място се класира Габриела Гаджева от ОУ „Николай Петрини”. На втора позиция е Десислава Дончева от ОУ „Любен Каравелов”, на трета – Миглена Димитрова от ОУ „Николай Петрини”. На четвърто място се класира Георги Халдъров от ОУ „Любен Каравелов”, а на пета позиция с равен брой точки Петя Найденова от ОУ „Любен Каравелов” и Виктор Стоянов от на Начално училище”Св.Св. Кирил и Методий”. В отборната надпревара на първо място се класира отборът на ОУ „Любен Каравелов”. Негов подгласник е тимът от НУ”Св.Св. Кирил и Методий, а на трето и четвърто място останаха отборите на ОУ „Николай Петрини” и  ОУ „Петко Рачов Славейков”. Отборните награди бяха връчени от Илияна Бицова, заместник-кмет на община Ямбол. 

В арт салона на Народно читалище „Зора-1945” се състоя представяне на романа на Весела Ляхова „Бежанци ”, разказващ за премълчаваните и подминавани събития в Егейска Македония през 40-те години на миналия век и за последната вълна български бежанци. Георги Русев, експерт културно-масова дейност на читалището, представи писателката и нейния роман на публиката, в която присъстваха и потомци на бежанци. Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършила е „Българска филология”  в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Ляхова е рауреат на литературния конкурс „Цветан Зангов“ през 1987 г. Автор на сборника с новели „До слънцето“ (1993 г.) и на монографичната биография изследване „Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов“ (2001 г.). „Бежанци” е първият й роман, плод на дългогодишен труд, издирвания и исторически проучвания. Той напомня на най-добрите образци на българския исторически роман – тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“  на Димитър Талев и романа „Тютюн” на Димитър Димов, а Весела Ляхова продължава добрата традиция на писателки като Вера Мутафчиева, Фани Попова-Мутафова и Яна Язова. В „Бежанци” тя е обхванала историческия период от 1940 до 1946 година, време, наситено с много събития и превратности в Егейска Македония– войната между Италия и Гърция, предаването на Македония от Германия на България и българската „окупация” на областта, Драмското въстание от 1941 година, прелома във войната, връщането на областта на Гърция, обезбългаряването й и тъжната съдба на бежанците в комунистическа България. Особено ценно е описанието на Драмското въстание от 29-30 септември 1941 година, почти неизвестно събитие в нашата историография. Публикациите по темата се броят на пръстите на едната ръка. Особено ценен в това отношение е трудът на покойния наш съгражданин проф. Георги Даскалов – „Драмското въстание 1941“, издаден през 1992 година. Срещата с Весела Ляхова продължи час и половина. Писателката изтъкна, че е потомка на бежанци от Егейска Македония и е работила 12 години над романа. Всички герои в „Бежанци” са реално съществуващи хора, а не фикция, дори имената им са запазени. Весела Ляхова говори за Драмското въстание, за българската власт в региона от 1941 до 1944 г., за последната бежанска вълна от Егейска Македония, за насилствената македонизация на българите от комунистите в България по директива на Сталин и Коминтерна.

Писателят Захари Карабашлиев гостува в Народно читалище „Зора-1945” в рамките на Празниците на младата българска литература „Време за четене”. Главният редактор на издателство „Сиела” бе представен на публиката от Георги Русев, експерт културно-масова дейност в читалището, който прочете словото „Красивата симетрия на скритите белези”, посветено на творчеството на Карабашлиев. След това писателят каза: „Диалогичен съм както в писането, така и в срещите си с хората, така че искам да ми задавате въпроси.” Захари Карабашлиев говори за писането, сподели, че няколко години е работил над романа „18% сиво” и е прекъсвал за дълго работата си над него. Той заяви, че няколко души, сред които и Любен Дилов-син, са му помогнали за публикуването на романа, който носи финансова стабилност на автора си. Карабашлиев сподели, че в компютъра си има още три недовършени романа, като единият от тях би трябвало да види бял свят до края на годината. Той заяви, че напоследък пише прав, вече не свири на китара и не пише поезия. Захари Карабашлиев разказа на публиката и за киносценариите, които е написал – за „18% сиво” и за филм, заснет в Испания. Той заяви категорично, че всеки писател трябва да работи с краен срок, за да довършва навреме произведенията си. Карабашлиев изтъкна, че писателският занаят не се учи и никакви курсове по творческо писане не могат да помогнат за целта. Той разби мита за слабото американско образование, но каза, че българските училища и университети много са отстъпили от някогашните си позиции. Карабашлиев заяви, че никога не употребява алкохол, докато пише, но пък пие големи количества чай.Той изненада публиката като каза, че би работил като учител.

Предимно фотографската изложба „Боровец” на Денислав Стойчев в „Зора”

 Георги Русев

Третата самостоятелна изложба на младия журналист и фотограф Денислав Стойчев бе открита в арт салона на Народно читалище „Зора-1945”. Експозицията е наречена „Боровец” и условно е определена от автора като „предимно фотографска”. На изложбата са представени над 80 снимки в три цикъла. Присъстваха много негови колеги фотографи, приятели и почитатели на изкуството му. Поетесата Росица Бакалова представи твореца, когото познава от  ученическите му години в Гимназията с преподаване на чужди езици „Васил Карагьозов” : „Сега ще ви представя една доста тежка биография за един твърде млад човек. Колкото е крехка възрастта на Денис, толкова е понатежала от събития, награди биографията му.” Тя разказа за неговите награди, за първата му изложба във фоайето на Езикова гимназия през 2008 година, втората му експозиция в Пловдив, за организираните от него фотографски фестивали, за посещението му в Ню Йорк, за предстоящото му пътуване в Индонезия, за срещата му и превода на речта на Горан Брегович на пресконференцията пред ямболските медии преди няколко години, за публикациите му в „Le Journal de la Photographie“, „Труд”, „Капитал”, „Дневник”, „Делник” и в много сайтове. Роси Бакалова призна, че снимката на корицата на новата ѝ книга ще бъде дело на Денислав Стойчев. „Това момче не просто снима, а прави изкуство, защото има отношение към хората, към предметите, към състоянията на природата, на хората, към етюда,” каза поетесата. И заключи: „Денислав общува с хора, взели „Пулицър”, с Горан Брегович и отвреме-навреме – с нас. За настоящата изложба Бакалова каза: „Денислав е преброил дърветата на северния склон на Боровец, които са оцелели от пожара. Те са 46 на брой. Когато той ми каза това, аз се сетих за това, че дървото е символ във всички митологии- дървото на живота, космическото дърво… И веднага си дадох сметка, че Денислав не е случайният фотограф, заснел тези неща, а медиаторът между нас, хората, които засяваме дърво, стоим под това дърво на сянка, палим го, режем го, унищожаваме го, и тази изложба, както и между хората, на които им предстои да я видят в други градове. Той е на мнение, че тази изложба може да се случи само в Ямбол. Аз не съм на това мнение, мисля, че тази изложба може да бъде показана и на други места, защото разбитата връзка между човек и природа, за съжаление, е актуална в цял свят.” Тя изтъкна, че само човек, който умее на единия ден да пише за пиратството в Интернет, например, а на другия да пръска лозе, може да има такъв усет и отношение към природата.

Денислав Стойчев каза, че е бил много изтощен, докато е подготвял експозицията и добави: „Много бих искал публиката да усети това, което съм чувствал по време на работата по тази изложба, защото, в този случай, за разлика от другите ми изложби, съм снимал конкретно за изложбата. Два месеца работих, воден от тази идея, концепция. Искам да кажа, че е много отговорно да правиш изложба в родния си град, защото връзката с всички вас е по-специална… Важно, централно нещо в тази изложба е, че всички вие сте част от нея. Аз разбирам тази изложба като ямболска, защото на всички вас е ясно какво е Боровец, всички вие имате някакво отношение към този хълм. А който не е от този град, той нищо не му говори. Затова съм пропуснал голяма част от визуалната и текстова информация, защото вие я знаете. Искам да изкажа огромни благодарности на читалище „Зора” за изложбата. Ръководството на читалището ми позволи да направя каквото искам, без предварителни прегледи, гласуваха ми огромно доверие и надявам се да съм го оправдал до някаква степен.  Исках изложбата да бъде точно тук, в читалище „Зора”, защото е най-близката културна институция. Ние сме в подножието на Боровец. За мен това е една концептуална изложба, в която не са само снимки, а взаимовръзки извън рамките, извън стените, извън сградата. Всеки участва в това.”