В духа на Кукерландия
Земята на кукерите се готви за големия си фестивал. Затова с празнично вълнение екипът ни, заедно със своите приятели от група „Мики Маус” на ДГ „Червената шапчица” и 3 „б” клас от ОУ „Любен Каравелов”, изработихме кукерски маски. Децата работиха с удоволствие и с радост показват творбите си.
Заедно с момичетата и момчетата пожелаваме на всички лошото да стои далеч от вас и домовете ви!
НЧ „Зора-1945″
О Р Г А Н И З И Р А:
МЛАДЕЖКИ ОРАТОРСКИ ФОРУМ
„ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ –
ПОСЛАНИЕ КЪМ БЪДЕЩЕТО“
ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ НА КОНКУРСА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА
С ПОДКРЕПАТА НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ЯМБОЛ
И СЪДЕЙСТВИЕТО НА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Представянето на всеки участник е индивидуално и включва: име, клас, учебно заведение, изложение по темата без директно ползване на помощни текстови материали или електронно устройство.
Времетраене на изпълнението – от 3 до 5 минути.
Жури от професионалисти определя победителите.
Разходите за пътуването са за сметка на участниците.
Заявки за участие се приемат до 17:00 часа на 20 март 2020 г. на
e-mail: zora_yambol@mail.bg.
Награден фонд:
Всички представили се ще получат грамоти за участие. Присъждат се първа, втора и трета награда във всяка категория; награда „Любимец на публиката“ и специалната награда на НЧ „Зора-1945“, придружени с парична премия и диплом.
Телефони за контакти: 046/ 666 951; 0879069613; 0879069615.
Ямбол, 14.02.2020 г.
Изложбата на РИМ-Ямбол „Далеч от родината, с мисъл за Ямбол“ вчера беше представена в читалище „Зора“. Това е последната изложба на музея, посветена на 140 г. от голямото преселение на българи от югоизточните ни земи след Руско-турската война от 1828-29 г. За пръв път се показва извън музейните зали, но музеят тепърва ще представя в различни райони на Ямбол свои изложби – една добра практика, съществувала през годините.
Изложбата беше презентирана от музейният специалист Христина Женкова, автор на експозицията, художественото оформление е на Таня Косева. Акцентът в лекцията беше поставен върху Руско-турската война от 1828-29 г. Познанията за нея сред широката публика са нищожни, макар да е оказала огромно въздействие върху българите от югоизточните земи и в частност от Ямболския 
край. Не случайно Христина Женкова използва сравнението, че тази война за българите е „като една семейна тайна – когато се случва нещото, то се знае, коментира се, но с течение на времето се налага едно табу, забрана и във вековете подробностите се изтриват“. Изложбата е в памет на събитието, в памет на хилядите семейства от Ямбол и околните села, повечето анонимни, но принудени след тази война да напуснат родното място.
Войната е известна като „войната на Дибич Забалкански“ на името фелдмаршал Иван Иванович Дибич – руски пълководец от германски произход, известна е и като „голямото Московско“, заради изселването на българите във Влахия, Молдова и Бесарабия, тя е голямата болка и рана за всеки един потомък на изселилите се.
Войната започва Турция, поводът е формален. Той е подкрепата от Великите сили на Гръцкото въстание от 1821 г., в което участват и много българи. Целите на Русия са геополитически- Кавказ и засилване влияние на Балканите.
Самата война е изпълнена с много грешки от двете страни още със започването си. Слабо подготвена турска армия, подценяване на противника от страна на руснаците, неудобно е мястото от където влизат. Руските успехи, извоювани с цената на много жертви, са несигурни. Ххиляди умират от разпространяващата се тогава чумна епидемия. През цялата война руснаците не могат да превземат Шумен, дори и ген. Дибич да стига Одрин. Войната завършва в Одрин със сключване на Одринския мир на 14 септември 1829 г. Доскоро е омаловажаван и подценяван един съществен факт – подкрепата на руснаците от страна на българите, вкл. при преминаването през труднодостъпни места, с провизии. Въпреки нежеланието от страна на руската империя да се събере доброволно българско опълчение, още в началото на войната се сформират отряди начело с Георги Мамарчев от Котел и Панайот Фокияно от Сливен. Руснаците съзнателно не допускат в отрядите да се включат хора от Българско – грешка, която ще поправят по време на Освободителната война от 1877/78 г.
Нашите предци от Ямбол и Сливен играят решаваща роля при овладяването на тези два града, организирайки въстания – до степен, че за известно време двата града остават свободни. В Ямбол в продължение на 30 дни няма турско население, българите успяват да влязат в складовете на Халил паша, да се снабдят с оръжие и голяма част от това оръжие предоставят на руската армия, която влиза в Ямбол в края на юли- началото на август 1828 г. Това обаче е за кратко. На 14 септември 1829 г. се сключва Одринският мирен договор, руснаците признават, че са ползвали помощта на българите, но в нито една точка на мирния договор не става въпрос за българското население. Гонейки имперските си интереси, руската армия предпочита да се съобрази с желанието на западноевропейските сили българите да останат под властта на Османската империя, а да се даде автономия на гърците и сърбите. Дълго се помнят думите на ген. Дибич: „Българи стойте, мирно, че ще обърна топовете и ще ви избия.” Император Николай Първи и руския елит предпочитат по-изгодното за Русия – запазване на Империята и владеенето й над българите. Същевременно се предприемат действия за преселението на десетки хиляди българи на север от Дунав.
В тези драматични месеци българското общество в Ямбол, Сливен и други селища от югоизточно българските земи преживяват жестока драма. Една част се поддават на призива да се изселят – договорът им го позволява, други са против. Така се стига до една от най- големите болки на българите – най- масовото преселение от това време. Регистрираните са над 140 хил. души. Но истинската бройка е много по-голяма, тъй като много семейства успяват да избегнат наложения заради чумата карантинен контрол, минават през неконтролирани места и цифрата вероятно е над 200 хиляди.
След войната само в Бесарабия се заселват около 70 хил. българи, където се основават и нови селища- Пандъкли, Кортен, Твърдица и др. В Болград се създават две компактни махали – Ямболска и Сливенска махала.
От Ямбол тръгват 7 хил. души – занаятчии, търговци, свещеници, учители -елитът на Ямбол. В официална турска заповед се посочва, че само 25 български къщи в Каргона са останали заселени. Този демографски вакуум по-късно се запълва чрез вътрешна миграция- хора от Новозагорско, Старозагорско и от Чирпанско се заселват тук.
Българските семейства, които тръгват с войските на Дибич, са многолюдни, раждат се много деца, трудолюбиви са и за кратко време превръщат степите в обработваеми земи с житни култури, градини и лозя. Голяма част от българите се заселват и във Влашко и Молдова- Браила, Галац, Плоещ, Букурещ.
В Бесарабия обаче се няколко неплодородни години и някои от преселниците решават да се върнат обратно. Те нямат сили да стигнат до родните си места и се заселват във Варненско и в Девненско.
Акцентът на изложбата е за дарителските жестове на ямболската емиграция от 30-те години на 19 в., жестовете, които те правят за училищното, образователното и благотворително развитие на българите от местата, от където са се изселили. Изпращат се книги за училищата в Ямбол и околностите, спомоществуватели са на книги, списания и вестници, правят се благотворителни акции за подпомагане на ученици и студенти. Тайно подпомагат национално-освободителни борби на ямболци.
Христина Женкова представи няколко от най-видните фамилии на преселници от Ямбол, включени в изложбата. На първо място фамилията Попович – Константин, Васил, Олга и Матилда, за които Захари Стоянов пише, че това е „аристократичната фамилия на българите“, а Матилда Попович е първата българска актриса. Фамилията Иван Параскевови – първообразът на националното знаме е изработено от 16-годишната му дъщеря Стилияна, Иван Параскевов е сред основателите на Българското книжовно дружество – бъдещата БАН. Фамилията Янкови – Елена Янкова съхранява 333 народни песни, дъщерята Кина е народна певица и 30 от песните са нотирани. От Ямболския край има ученици в Болградската гимназия, опълченци. Александър Малинов – българският министър-председател, който ще подпише указа за Независимостта на България, също е с ямболско потекло.
Празникът Трифон Зарезан и кулинарна изложба организира читалище „Зора“
Ямбол,14.02.2020 г.
Пенко Добрев е новият Цар на виното на днешния празник Трифон Зарезан, отбелязан подобаващо в квартала, където се намира ямболското читалище “Зора” – организатор на събитието. Той и съпругата му Мария бяха домакини на пресъздаването на стародавните традиции. Както обичаят повелява Пенко Добрев се прекръсти, захрани лозата в двора си, поля я с вино и я поръси с пепел. Заряза лозите, от пръчките бе свит венец, с който бе коронован. Цар Трифон изрече обредната благословия: „Нека да е хаирлия тази година! Шиник грозде да наберем! Да прелива през праговете! Амин!“
От името на читалищното настоятелство на Пенко Добрев бе връчен специален диплом.
Изпълненията на фолклорен ансамбъл „Тунджа“ и на дамите от вокална група „Зорница“ към читалището придаваха неповторим колорит и настроение на празника. Извиваха се хора и пред дома на Цар Трифон, и вътре в двора му.
Пенко Добрев е пенсионер, бил е учител по дървообработване. Родом е от Миладиновци, там е имал лозе, но опазването му от чакали и крадци станало невъзможно във времето. Сега прави вино от асмите в Ямбол, предимно от драгодановски мискет. Винар е от около 40 години, преди баща му е правил вино. „На приятели много сме раздавали, винаги сме имали вино, но пиян от нашите хора няма. Всичко е добре, когато е с мярка“, казва Пенко Добрев. Дали ще се получи виното, зависи от конкретната година. Тази година е много топла и това не е добре за виното. „Най е хубаво като се налее виното и минат 1-2 седмици, времето да стегне малко, тогава става“, казва новият Цар Трифон.
Втората част от празника беше кулинарната изложба „Вкусно, свинско винско“, в която се конкурираха домашно приготвени мезета и вина. Журито бе на високо ниво: Нина Божилова – управител на „Виена стил“, Михаил Михайлов – адвокат и Милко Димитров -адвокат, все от ръководството на читалище „Зора“. За баш майстор на виното беше обявена Кръстинка Казакова, за баш майстор на мезето – Димитър Динев.
Богата бе трапезата, приготвена за да се почерпят всички гости на празника.
На финала беше припомнено, че днес освен Трифон Зарезан и е празник на влюбените, а двата празника са в абсолютна хармония. Прозвучаха и няколко колоритни мисли за виното: „Виното е слънчева светлина, заключена в бутилка“, „Хората са като виното – някои се превръщат в оцет, а други се подобряват с възрастта“, „Виното е бутилирана поезия“.
ХХХ VIII НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН УЧЕНИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ „РОДИЛО СЕ, ПРЕРОДИЛО” – ЯМБОЛ, 2020
Фестивалът се организира от НЧ „Зора-1945” с подкрепата на Министерство на културата и Община Ямбол.
Целта на фестивала е популяризирането на обредния, песенния, инструменталния и танцовия фолклор на България и приобщаването на младото поколение към ценностите на българските традиции.
СТАТУТ
Фолклорният ученически фестивал „Родило се, преродило” – Ямбол, 2020 ще се проведе през месец април в два етапа.
Първи етап: включва конкурси, свързани с пролетния цикъл от календара на българина – за рисунка и великденска украса. Откриването на изложбата с творбите на участниците и награждаването на победителите ще се състои на в Арт салона на НЧ „Зора-1945” на 09 април 2020 г. от 10:30 часа.
Втори етап: включва три конкурса и ще се проведе в Зрителната зала на читалището на 25 април 2020 г. от 10:00 часа.
1. Конкурс за изпълнение на българска народна песен. Участниците представят солово по 2 народни песни, една от които е бавна (безмензурна) и задължително едната е тракийска.
Общото времетраене на изпълненията е 4 минути, като това на безмензурната песен не трябва да съдържа повече от два куплета. Изпълненията могат да бъдат със съпровод.
2. Конкурс за изпълнение на народен инструмент (гайда, кавал, гъдулка, тамбура). Участниците изпълняват солово по две мелодии, като едната е бавна (безмензурна) с характер, съответстващ на дадения инструмент. Общо времетраене на изпълнението – 4 минути.
Изискването за безмензурна песен и мелодия се отнася за трета и четвърта възрастова група.
3. Конкурс за изпълнение на народни танци – представят се танцови състави с изпълнение до 8 минути.
ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ:
Първа – предучилищна възраст;
Втора – 7-10 годишна възраст;
Трета – 11-14 годишна възраст;
Четвърта – 15-19 годишна възраст.
ОБЩИ УСЛОВИЯ:
1. Всички изпълнители трябва да бъдат облечени в народна носия.
2. Пътните и дневните са за сметка на участниците.
3. Такси за участие:
– 7,00 лева за индивидуалните изпълнители;
– 20, 00 лева за съставите.
Таксите могат да се внесат на място в читалището или по банков път на сметка:
Общинска банка АД
BG27SOMB91301047278801 BIC: SOMBBGSF
за конкурса „Родило се, преродило“ .
ЖУРИ И НАГРАДИ:
Изпълненията на участниците се оценяват от жури, включващо специалисти в областта на фолклорното изкуство.
Всички, участвали в конкурсите, получават грамота. Класираните на първо, второ и трето място във всички конкурси получават дипломи и награди.
ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ:
За първи етап: срок за предаване на експонатите – 3 април 2020 г.
За втори етап: заявките се подават до 16 април 2020 г. на адрес:
Народно читалище „Зора-1945”
пл. „Захари Стоянов” № 2 А
8600, гр. Ямбол или
e-mail: zora_yambol@ mail.bg
Телефони за контакт: 046/ 666 951 и 0879069615.
Приложение: заявка за участие.
ХХXVIII НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН УЧЕНИЧЕСКИ ФЕСТИВАЛ
“РОДИЛО СЕ, ПРЕРОДИЛО“ – ЯМБОЛ, 2020
З А Я В К А З А У Ч А С Т И Е
Участник: ………………………………………………………………………
( име, презиме, фамилия)
ЕГН : ……………………………… … Тел: ……………………………………….
E-mail: ……………………………………………………
Институция / организация: …………………………………………………………………………
Конкурс (народно пеене; инструмент или танци):
……………………………………………………………………………………
Възрастова група и брой участници:
………………………………………………………………………………….
Ръководител: ………………………………………………………………………
/ име, презиме, фамилия/
Тел: ……………………………………………………….
Email: ……………………………………………………..
Репертоар за участие:
1. …………………………………………………………………………………
2. …………………………………………………………………………………
Съпровод: ………………………………………………………………………….
